Днес ще бъда кратка...Думите просто ми се губят някъде измежду присвития стомах и буцата в гърлото ми...
Носталгия. Това място ще ми липсва. Хората ще ми липсват. Промяната не е изненадваща и въпреки това ме хваща неподготвена...може би защото всеки път, когато усетя тъпата болка придружена с присвиване в стомаха се самоизключвам и преминавам на автопилот в ежедневието си.
И все пак...всеки край е едно ново начало...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар