Сама съм...Вървя сама по тротоара,а покрай мен прехвърчат хиляди коли...Аз вървя,а те прехвърчат..Аз вървя сама..да сама...Какво означава портокал? Не знам...ти също не знаеш, дааа...Но кой си ти?! Аз съм сама!....да, ужасно сама... Оставиха ме...те всичките ме оставиха...Първа ме напусна Логиката - стопи се стабилната земя, по която вървях. Аз продължих да вървя в някаква неопределена посока. Заедно с нея си беше отишла и Утехата- равновесието ми беше силно разклатено. Аз продължих да вървя, клатушкайки се. Тръгна си и Съвестта. След тях си замина и Безгрижието...и Истината...и Лекотата... Аз продължавах да вървя. Дойде ред да ме напусне и Опората... после Любовта,а с нея си тръгна и Вярата...
Сега вървя сама. Следват ме само Разума, Прошката и Красотата, но и те са прекалено далече. Аз си вървя самичка, а колите прокрай мен прехвърчат...Хиляди коли прехвърчат, а аз вървя самичка...да...самичка...Какво значеше портокал? Не помня вече. Да знам и ти не помниш...Но кой си ти? Аз нали съм сама?...да,сама...Всички си тръгнаха...Логиката, Утехата, Съвестта, Безгрижието, Истината, Лекотата, Опората, Любовта и...Вярата. Дори Разума си е опаковал багажа. Дано замине по-бързо...