Нощта е най-спокойното време от денонощието. Тишината и ме зарежда с особена енергия и движи зъбните колелца в главата ми бавно, но сигурно към поредната фантазия, която може би ще вдъхнови поредния невъзможно-реалистичен сън.
Има много видове тишина. Тя може да е толкова различна! Веднъж е напрегната като след неочакван въпрос от учителя към невнимаващия ученик; веднъж е неловка след скандал, току преди изричането на думата "извинявай";веднъж е успокоителна след сълзи по загубата на близък... а веднъж е някак блажена между приятели, съзерцаващи залеза на по бира на върха на тепето...
Нито една обаче не наподобява тишината на нощта... Нея я чувам -тя е сякаш изтъкана от спокойното и отмерено дишане на хилядите заспали хора по света. Усещам я- тя е чиста и плътна навсякъде около мен. Дори я виждам - тя изрисува всичко с особени омекотени форми, придаващи на предметите аморфност. Вдъхвам я - тя разрежда есенцията на предхождащия ден и подготвя сетивата ми за поредния концентрат от преживявания на следващия. Тази тишина обичам най-много...Пролетната нощна тишина, която ухае на цветове...Лятната нощна тишина, в която излизаш на среднощна разходка, за да послушаш щурчетата...Есенната нощна тишина, която те лъхва с прохладен ветрец...Зимната нощна тишина, която те обгръща на топло в леглото...
...към което крайно време е да се запътя, за да мога утре да се насладя на утринната тишина (:
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар